Една от най-прекрасните книги, които съм чела. От тези, които са за препрочитане. Но.. ето тук повече за романа.
А в тази публикация, представям част от цитатите (въпреки че ми се искаше да препиша поне 50% от книгата)!
„Случайности и гъдели на разговора, в които сериозното съжителстваше с невинното, случките се застъпваха една друга.”
Тиери Блен и неговият някой друг:
„25 години го деляха от тази любовна история с книгата. И като всяка детска страст тя оставаше незабравима. Струваше му се дори, че с времето тя го спохождаше някак разтърсващо, сякаш забравата беше само едно отклонение, а капризите на паметта, свойствени за възрастта, бяха повод да се върне към същественото. Иззад професионалните му колебания и съмненията в направения избор натрапчиво надничаха детските му фантазии, а една от тях се самоналагаше като заповед и се прикриваше зад две думи, които отекваха магически, макар и реалистично в съзнанието му: частен детектив.”
Никола и неговият някой друг:
„Спокойствие.
До вчера самата дума му беше забранена. Едва дръзваше да си я помисли, от страх да не разбуди своите демони.”
”Самотен на една маса на хълма Сент Женевиев, той изучаваше чашата Wyborowa пред себе си. Вечерта се спускаше постепенно, въздухът бе топъл, цялата умора от деня се бе разсеяла. Вече нямаше желание да се прибира и търсеше да продължи мига, да го усети между пръстите си, преди да му се изплъзне. Отломка от спокойствие, минута, открадната от самия него. Докато пиеше поредната глътка, мислено отдаде почит на всички онези, които бяха допринесли този елексир да се излее в гърлото му. Несъмнено най-много дължеше на Господ: създавайки човека, той бе създал и опиянението. А може би човекът сам го бе изнамерил, което още повече развеселяваше Никола.”
Във връзка с облога Никола мислено говори на Блен:
„Не бива да будите вътрешните демони, нито да им се подигравате, като им намирате заместници. Нашите вече са по местата си, охраняват душите ни като замъци. Бдят! Нима ще се одързостим да ги натирим през портите? Няма да ни го простят! Не можем да променим себе си, всичко е писано, предопределено, изсечено и никой не може да го изличи. Духът ни подлежи на покаяние, не е страница, която можем да пренапишем. Сърцата ни бият, както те си знаят, не търсят друг ритъм, отдавна са намерили своя собствен. Защо да го променяме? Ще ни трябват години, за да възприемем някой нов.”
„Бяха преодолели много граници, но тази беше сред най-сладостните:
моментът, когато всеки усеща, че другият няма желание да бъде никъде
другаде.”
„Щастлив, мълчаливо отпи една последна глътка вино. Вече знаеше какво търси в опиянението, това не беше онова другаде на третата чаша, а настоящето на първата, която да задържи възможно най-дълго. Не му трябваше голямото пиянство, което отприщва страстите и граничи с абсолюта извън времето и извън самия живот. Неговото опияннение бе с глава в облаците, но здраво стъпило на земята. За разлика от повечето алкохолици не се стремеше към забрава, а тъкмо обратното, опитваше се да се потопи в момента и да го направи свой, както тази вечер в леглото, до спящото тяло на тази, която разтуптяваше сърцето му. Позволяваше си да изживее настоящето, без да задава въпроса дали не попада в някаква клопка и дали по-сетне няма да му се наложи да плаща.”
„Успокояваше го мисълта, че всичко
това все някога ще свърши.
А щом животът беше падаща звезда насред вечната тъма,
то всеки имаше право да я накара да блести, както му скимне.”
А щом животът беше падаща звезда насред вечната тъма,
то всеки имаше право да я накара да блести, както му скимне.”
„ – Щях да се радвам, ако имах твоя талант да се сближавам с хората.
- Не си ли малко ироничен?
- Ни най-малко. За да се почувствам добре с някого, трябва да го познавам добре.
- Аз пък се доверявам само на първото си впечатление.
- Аз никога! Понякога коренно си променям мнението за някой човек между първата и втората ни среща.
- Първоначалното впечатление е по-достоверно от следващите – каза тя – поради една причина: то е плод на доста по-дълъг опит.
[…]
- Когато срещнеш някого за първи път, го оценяваш с критерии, които са съзрявали в четиридесетгодишния ти опит. Твоята същност, съзнателна и несъзнателна, анализира сумата от знаци, които излъчва индивидът. Наречи го интуиция, но интуицията е сложна механика. А като го видидш след една седмица, опитът и разумът ти ще са имали на разположение само една седмица. Ясна ли съм?
- Не.”
„Да търсиш предвидимото у всекиго означаваше
да му отречеш правото на стихийност,
поезия, абсурд и лична преценка.”
„- Порция спагети с босилек в лятна вечер след басейна е нещо хубаво. Топъл пешкир на бузите след бръснене е нещо приятно. Чудесно е да направиш успешен пасинг шот, когато си на път на изгубиш сервиса си. Но с виното, което сте избрали, ние надхвърляме тези усещания и вече сме в територията на чудесата. Като в приказка със замък, принцеса и дракон, и всичко това в една чаша. Най-лошото е, че дори не знам дали това ми доставя удоволствие. Тъкмо обратното, ако трябва да опиша какво чувствам точно в този момент, след като пих от това вино, бих казал, че е нещо като тъга.
- …?
- Както булката прорнва сълзи навръх сватбата. Прекаленото ликуване просълзява. Тъжен съм и за това, че ми трябваха четиридесет години, за да ми се случи, че никога бутилка от тази категория не се е озовавала на трапезата ми. Тъжен съм и за онези, които пият всеки ден това вино, без да си дават сметка какво държат в ръцете си. Най-подир тъжен съм, че занапред ще знам, че това вино съществува и ще трябва да живея с него, тоест без него.”
„Тревожностите не умеят да вкусват нещата.”
