"...малко той, малко аз, малко ние" - Мария Василева

Преди да си купя "...малко той, малко аз, малко ние", следях "Разпилени парченца" - личният блог на Мария Василева. Не се зачудих дори за секунда дали искам да притежавам и избраното от нея - част от разпилените парченца в личната ми библиотека (вече на рафта с прочетените книги, а не на другия - с чакащите за прочит) в книжно-хартиен вариант. Докато четях се чувствах и тъжна, и усмихната, и меланхолична, и вдъхновена... припознавайки своите мисли и чувства в изразените от Мария. Прочитах, правех пауза, пак се връщах, препрочитах... и все ми харесваше, и все нещо друго откривах :-)

Откъде сте сигурни, че и на вас ще ви хареса?

"... пробвайте и ще разберете", отговарям аз

(вдъхновена от ...вместо послепис)

Споделям част от думите й :-)))

-------------------------------------------

Обещание

хващаш ръката ми
и ме повеждаш
към дансинга
където
твоята песен
става
нашата песен
а аз все те настъпвам
и повтарям
че трудно се водя
че мога да танцувам
всичко
но с уговорката
"всичко, което се танцува сама"
(така съм научена
не се сърди)
а ти се смееш
и питаш
какво мога
тогава
защото така
изключвам
салсата
тангото
блуса
и всичко, що е за двама.

после хващаш
по-силно ръката ми
придърпваш тялото ми към твоето
и те усещам толкова близо
и толкова мой
че изведнъж затварям очи
и спирам да бъркам.

тогава нежно ме целуваш по врата
и шепнеш
че ти харесва как мириша
и не, нямаш предвид
лосиони и парфюми
казваш
имаш предвид мен и само мен.

мълча и слушам.
а ти продължаваш -
"знаеш ли какво означава това?"
питаш
не, отговарям
моля те, кажи.
"че трябва да се оженя за теб!"

усмихвам се.
звучи добре -
отвръщам.

а песента е свършила.

-------------------------------------------

боли. да знаеш
че можеш да обичаш
от днес до края на света
(или пък до утре
но и то е толкова далеч!
лъжа е, че е близко и възможно
колко утре са си тръгвали
когато са били най-сигурни
и ваши?...)

------------------------------------------ 

понякога се страхувам

че някъде там

(вляво)

съм скрила прекалено много думи

които чакат да бъдат изречени.

прекалено много любов

която чака да бъде раздадена.

затова сега се уча да я давам

на парченца.

----------------------------------------------

"липсвам те" ми харесва повече от "липсваш ми".

сякаш съдържа повече действие и така повече любов.

съдържа и право на избор - колко и докога.

---------------------------------------------

из ...любовта е обещание

любовта е убеждение.

че можеш да обичаш. този човек, в този миг.

всичко останало е извинение. да не обичаш.

***

любовта е обещание. да не сравняваш.

да знаеш, че винаги ще има

по-умни, по-красиви, по-добри, по-млади,

по-забавни, по-талантливи...

по-всичко.

но да вярваш, че човекът до теб е най-добрият шанс.

не по принцип. а за теб.

***

любовта е да си слагаш напомнянки за важни дати,

които иначе можеш да забравиш.

да отговаряш на смс-и само с :-), защото шофираш и

нямаш време за повече.

да избираш внимателно всяка дума и жест и въпреки

това да бъдеш истински.

да си с отворено сърце и да не искаш да затвориш друго.

любовта е свобода.

да бъдеш себе си. да бъдеш с друг.

да споделяш щастие. да редиш пъзели.

да се чувстваш цял.

любовта е да ти пука.

***

любовта променя.

дори когато е с малка буква, на седмица живот, на 

километри разстояние.

дори тогава нещо в сърцето се променя. за по-добро.

и внезапно всичко придобива смисъл.

без да задаваш въпроси и без да чакаш отговори.

просто знаеш.

и да, няма невъзможна любов.

има непожелана.

"Тънкости на приготвянето" - Деница Дилова

из "Разкритията на Алеко Дундич":

"От няколко години Алеко Дундич четеше и препрочиташе само една и съща книга, с която кой знае откъде се беше сдобил и за която твърдеше, че е обогатила неимоверно общата му и литературна култура. Не каза нито веднъж коя е, но разправяше, че е дебела колкото Библията, която наизустил още в училище. [...] Ако някой се беше досетил коя е въпросната книга, можеше да проследи по някой от думите и изразите, които Алеко използваше, на коя глава бе зациклил него месец. Любим цитат му беше: "Като млад всяка нощ изчитах по две страници от седем книги.""

 из "Славен ден":

"След час бяхме още по-голяма компания, но риба така и не се хвана. Бяхме опънали един чаршаф като покрив на няколко дървета и играехме на сянка под него на "види ми се". Аз не успях да позная нито една тяхна гатанка, защото на Славин и Ваклин им се привиждаха само извънземни и нинджи, тъй че в повечето случаи се предавах. Но пък те успяха да познаят всички мои и с голям кеф отбелязваха резултата на един стар вестник. По едно време довтаса майка им с Дани.

Запознаха ни и децата се отделиха встрани да играят на момчешки работи. Но аз продължих да ги слушам какво си говорят. За да познаваш мъжете, трябва да познаваш двама като тях. От там нататък, всичко някак си ти се струваше нормално.В рая жените бяха като мен на трийсет и три, а мъжете си оставаха на седем, бях сигурна."

"После с пълни кореми и уморени от разговори и ядене усти, легнахме сред тревата и гледахме отблизо малките твари, които лазеха наоколо - някои и по нас, но не беше страшно, дори не беше неприятно, беше естествено. Всички бяхме част от това голямо зелено поле, пълно с живи организми, там бяхме ведно с динозаври, жаби, скакалци и ние, аз и моите славни приятели."

из "Нежен лов":

 "Бензиностанциите са като добрите приятели - при тях можеш да намериш нещо за хапване, нещо за пиене, пари, гориво, а можеш и да се скриеш от някого или от нещо."

"Нещо имаше в това момче, което го нямаше в другите хора, с които общувам. Ако хората бяхме места, аз щях да съм едно ветровито поле, може би с гробове по него, студен вятър и почти никаква растителност. А този тип беше безкраен плаж, слънчево небе, палми и лек ветрец с ухание на тропици."

"Самотата е най-голямото нещастие. Осъзнатата самота. Сигурно затова така отчаяно човечеството търси друг разум, защото като цяло не е особено щастливо насаме със себе си."

"Ако за сериозните връзки се изисква някаква що-годе прилична разлика във възрастта, то за несериозните такива не съществува. Несериозната връзка е обречена, а обречените неща се оказват едни от най-сериозните (намирах този парадокс за очарователен). Липсата на бъдеще прави една такава връзка изключително ценна, защото тя е само в настоящето, и нямаш право да не я изгълташ алчно."

"...най-здравите връзки между хората си оставаха интелектуалните. Когато в целия град има само един човек, с който можеш да обсъдиш Хенри Милър, ти никога няма да го разкараш от живота си."