"По обяд колежките ми излизат да пазаруват в "Зара". Аз отивам да хапна нещо с Рик в "Льо Пероке Бльо" на улица "Журдан". Към два часа вече всички пак са на работа. Тогава в офиса зацарява меланхолия, състоянието на духа, в което боговете гледат към света. Понякога виждам нещо да се рее над нас: някаква философия, форма на интимност, романтична идея. Тогава над ленивите ни бумаги надвисва нещо прекрасно. Мислим си, че животът е навън. Отношенията в работата са като семейните. Също тъй сложни и чувствителни. Вероятно и още по-приглушени, прикрити под дебела завивка."
"Това е Париж, градът на онази евтина литература, дето можеш да я пъхнеш в джоба си, "ливр дьо пош", имам предвид художествена, а в такъв удобен формат."
"Дали изобщо някога ще се разбираме? Кой контролира езиците, когато тромаво се срещаме по гари, самолети и по конференции? Дали да говориш чужд език е нещо повече от това да навлечеш друго сако?"
"Това е Париж, градът на онази евтина литература, дето можеш да я пъхнеш в джоба си, "ливр дьо пош", имам предвид художествена, а в такъв удобен формат."
"Дали изобщо някога ще се разбираме? Кой контролира езиците, когато тромаво се срещаме по гари, самолети и по конференции? Дали да говориш чужд език е нещо повече от това да навлечеш друго сако?"
"Формите ни на общуване: слушане, говорене, винаги знаенето на отговора. Ние сме си като огледални отражения. Научаваме от другия предимно какви сме ние самите и колко прозрачни са маневрите ни."
"Вслушвам се в неразбираемите разговори около мен. Обичам, когато един чужд език се усеща като студено тяло. Също като пътните отклонения или техническите проблеми, те може би са предназначени, за да ни накарат да забавим крачка, да се вслушаме по-добре, може би и постоянно да ни подхранват с отчуждение."
"Леко вали, когато тръгвам да се разхождам из Любляна. Без чадър минавам през Стария град, покрай река Любляница. Хапвам нещо под един чадър край Хрибариево. Минават младежи. Мили и нежни са един с друг, както в края на шейсетте години. Слагам писалката си в готовност до тефтерчето, за да си запиша какво си казват младежите.
Да, какво си казват те в днешно време в Любляна?
Говорят много, хвърлят си погледи, и с усмивка и с побутвания. Целуват нечие ухо, захапват устна, виждам нежен белег на една шия. Защо тук има толкова млади хора? И как стои въпросът с двойственото число, как го ползваш, трябва ли за целта да сте двама? Та езиците измират, все това чуваме да ни разправят навсякъде по големия глобален свят. До две хиляди години всички ще говорим един и същ език. Дали тогава ще се разбираме?"
"На следващото утро отново седя в "Асикурационе". Събранието ни е основано на бруталния изказ на собственото мнение, с много шоу и офанзиви. В събранието има и нов участник, Ремко. Вече съм чувал Тео да споменава това име. Тук първо трябва да се изграждат личности, да се затвърждават репутации, и едва след това да се сключват коалиции. Едва после може да се заседава ефикасно. Но дори дотам не стигаме. Доста бързо вече сме се озовали в една сдържана форма на разправия. Тя изведнъж надвишава задачата ми, изведнъж се намираме във висшата математика на правенето на бизнес. Това е нарастваща прогресия: бляскавата идея, доловена и остроумно изречена на събрание, острият аналитичен дух и наред с него - надменното отмахване на детайлите, по-нататък - незабавното,борбено решение и действеността. След това, естествено, мощта и знанието, че човек знае, че ти е в ръцете. И най-накрая: печалбата. Толкова простичко е правенето на бизнес."
"Градът диша студен кислород, Лондон е пълен с копнеж, меланхолия, недостижимост."
" Да, да, мисля си по-нататък. Сексът като малко, пиянско разтоварване, обмяна на опит, форма на убиване навремето или на запознанство. И утре просто продължаваш нататък. Защо не можем да се отнасяме с нещата така свободно и необвързано? Понеже, естествено, вътре се промъква чувството."
"Може би пътуваме и работим, за да се срещаме със себе си. Записвам това в тефтерчето си "Молескин", когато една жена ме пита:
- За какво си водите бележки?
- Какво искате да кажете?
- За какво си водите бележки?
- Ох, ами... - отвръщам изненадано - ами те, бележките ми, са за търговията.
Обаче не е така. Отнасят се за внезапно изникващата на повърхността дълбокомисленост сред повърхностни разговори с човек, когото почти не познаваш. Някого, когото искаш да впечатлиш, и двамата се редувате да се стараете, и двамата си казвате неща, които те учудват, и осъзнаваш, че това е единственият начин да опознаеш другия, а също и себе си."
" Да, да, мисля си по-нататък. Сексът като малко, пиянско разтоварване, обмяна на опит, форма на убиване навремето или на запознанство. И утре просто продължаваш нататък. Защо не можем да се отнасяме с нещата така свободно и необвързано? Понеже, естествено, вътре се промъква чувството."
"Може би пътуваме и работим, за да се срещаме със себе си. Записвам това в тефтерчето си "Молескин", когато една жена ме пита:
- За какво си водите бележки?
- Какво искате да кажете?
- За какво си водите бележки?
- Ох, ами... - отвръщам изненадано - ами те, бележките ми, са за търговията.
Обаче не е така. Отнасят се за внезапно изникващата на повърхността дълбокомисленост сред повърхностни разговори с човек, когото почти не познаваш. Някого, когото искаш да впечатлиш, и двамата се редувате да се стараете, и двамата си казвате неща, които те учудват, и осъзнаваш, че това е единственият начин да опознаеш другия, а също и себе си."
