Една "различна" книга на Тери Пратчет. Много ме изненада!!! Най-вече неналичието на магьосници, вещици, невидими университети :-)
Ето подчертаното от нея:
"Мау се беше шокирал от това. Та нали всяко момче мечтае да стане воин!
- Ти не искаше ли да станеш воин?
- Никога. На жената й трябват девет месеца да направи нов човек. Защо да идат напусто усилията й?"
"За следващия си рожден ден тя поиска телескоп. Майка й тогава беше жива и предложи пони, но баща й се засмя и купи красив телескоп с обяснението: "Разбира се, че трябва да гледа звездите! Всяко момиче, което не може да познае съзвездието Орион, просто не заслужава внимание!" А когато тя започна да задава сложни въпроси, той я заведе на лекции в Кралското научно дружество, където се оказа, че деветгодишно момиченце, което има руса коса и знае какво означава прецесия на равноденствията, може да обсипва прочути учени с огромни бради с какви ли не въпроси. Кой ще ти иска пони, като може да има цялата вселена? Това беше къде-къде по-интересно и не се налагаше да рине тор всяка седмица."
"Едно от предимствата да си тихо момиченце в грамадна къща е, че можеш - ако опиташ - да бъдеш невидима пред очите на хората. Удивително е и какво можеш да дочуеш, когато си добро момиченце, което помага в кухнята с формичките за сладкиши. Там все идваха ту разносвачи или работници от имението за по чаша чай, ту стари дружки на готвачката, отбили се да побъбрят с нея. Тайната беше да си връзваш панделки на косата и да подскачаш навсякъде. Това напълно заблуждаваше хората."
"Тя изхвърли тази мисъл от главата си.
Мисълта се шмугна обратно. Влачеше след себе си и други, които само чакаха да я задушат, ако посмее да си ги помисли."
"Мау отвори уста да отвърне и откри, че е задавен от думи. Трябваше да изчака, докато зърне пролука през тях."
"- О, така си е. Е, сега вече знаете, че вселената не е само нощно шоу. Работи си и през деня! - Мъжът сключи съсухрените си ръце пред гърдите и им рече: - Живейте заради тези моменти! Те ви поддържат живи! Няма по-добър лек от това да откриеш, че си грешил! Като си се родил, младежо, какво е сложила майка ти в ръката?
- Ъ-ъ... дървен телескоп, сър. За да искам да гледам по-надалеч - отвърна момчето, леко смутено. По лицето на стареца се стичаха сълзи, мкар че се усмихваше.
- Добре, добре. А на теб, млада госпожице?
- Синьо раче-отшелниче, сър. За да не приемам никаква черупка върху себе си.
- Това е голям тотем, но и много изискващ. Цял живот ще трябва да задаваш въпроси.
- Знам, сър. Защо плачете, сър?
Старецът отвори уста, но се поколеба.
- А, добър въпрос! Длъжен съм да отговоря, нали? - Той се поизправи. - Защото харесахте синия ми Юпитер. Защото продължаваме напред. Защото сме стигнали толкова далеч и имаме още много път напред. Защото има звезди и сини рачета-отшелници. Защото ви има вас, силни и умни. Заради радостта от мига. Такива неща. Моля да ме извините, но ще поседна малко."
