"заедно това е" - Анна Гавалда

Ревюто за книгата е тук!

А сега на вашето внимание... Таратааатарам! Цитатите :-)


"Защо не работите това, което ви влече? Защо не се опитате да станете историк или преподавател? Ще имате възможност да се потапяте във всички тези книги в работно време и дори ще ви плащат да го правите!"

"- Не искаш ли да опиташ?

- Не, познавам се... Сигурна съм, че ще ми хареса!

- И тогава какво?

- Тогава нищо... Просто имам проблем с волтажа... Не знам как да го кажа... Често имам усещането, че ми липсва копче...Разбираш ли, нещо, което да регулира обема... Винаги отивам твърде далеч в едната посока или в другата... Никога не успявам да открия равновесието и наклонностите ми неизменно поемат в грешната посока..."

"- Тук ли ще спиш?

- Това безпокои ли те?

- Не, не, просто за да знам...

Той се обърна.

- Ще спиш ли с мен?

- Моля?

- Не, не, просто за да знам...

Кодошеше се."

"Дали да не отиде на кино? Уф... И с кого да си поговори после за филма? За какво са ти емоции, които не можеш да споделиш?"

"Няма тъга, която една книга не би могла да утеши, казваше един велик човек."

"Франк се настани срещу нея, без тя да го забележи. Този номер винаги го очароваше... Как само можеха да се съсредоточават тия двамата – и тя, и Филибер..."

"- Какво четеш?

- Дневник за едно пътуване...

- Хубаво ли е?

- Супер...

- За какво се разказва?

- О... Не знам дали ще ти бъде интересно...

- Не, откровено ти казвам, това изобщо не ме интересува – захили се той, - но много обичам, като разказваш...“

"Много обичам, когато ми говориш... Имам усещането, че поумнявам..."

"- Аз имам шест сестри...

- И какво от това?

- Казвам ти го по възможно най-простия начин: откажи се. Жената винаги постига своето...

- Кой го казва?

- Народната мъдрост...

- Ето ти на! Отново се започва! Вие двамата определено ме дразните с вечните си цитати..."

"Отляво – високият слаб мъж с кожух от времето на отстъплението от Русия, отдясно – по-дребният и набит младок с яке Лъки Страйк, а по средата – момиче, което бърбори, смее се, подскача и тайно мечтае да бъде повдигнато от земята и да ги чуе да казват: „Едно! Две! Три! Ии...“

Тя ги притискаше колкото може по-силно. Днес си беше възвърнала равновесието. То не беше нито пред, нито зад нея, а тук. Точно тук. Между тези два кротки лакътя..."

"Лекично му се прииска да рухне.

Вятърът ли му дойде в повече?"

"Докато мотрисата излизаше на повърхността, те са хванаха за ръка.

Ръката, това е добре.

Това не обвързва много този, който я дава, и успокоява много онзи, който я получава..."

"- Ти имаш сестра, нали?

- Да...

- Защо не се виждаш с нея?

- Не знам.

- Това е глупаво! Трябва да я видиш!

- Защо?

- Защото! Супер е да имаш сестра! Аз бих дал всичко да имам браток!Всичко! Дори колелото си! Дори най-тайните си места за риболов! Дори най-страхотните си топки за флипер!"

"Филибер вече не заекваше, но спираше да диша, щом Сюзи излезеше извън неговия обсег.

И когато Камий се учудваше от бързината, с която те се бяха обвързали, двамата я поглеждаха учудено. Какво да чакат? Защо да губят от времето за щастие? Това, което казваш е много глупаво..."

"- Вие изглеждахте толкова щастливи...

- Да. Точно така. Хайде да спрем дотук. Да не разваляме всичко...

- Да не си мислиш, че това е като графитите на твоите моливи? Да не би да смяташ, че се изхабява, когато се използва?

- Кое?

- Чувствата."

"Проблемът е, че никой не може да живее без да общува. Никой... Това не е възможно..."

"- Мисля, че трябва да останеш. Мисля, че всичко което ми каза за Филибер по повод на моето заминаване, е валидно и за теб... Мисля, че той ще бъде много нещастен, ако си тръгнеш, и че ти си също толкова отговорен за крехкото му равновесие, колкото и аз.

- Ъъ... можеш ли да го повториш последното изречение на френски?

- Остани.

- Не... Аз... аз съм твърде различен от вас двамата... Човек не може да смесва парцалите с кърпите, както би казало моето бабче...

- Различни сме, вярно е, но докъде? Може и да бъркам, но ми се струва, че тримата представляваме чудно хубав отбор на отчаяните, какво мислиш?

- Ти го каза...

- А и какво значи различни? Аз, която не умея да си изпържа едно яйце, прекарах деня в кухнята и ти, който слушаш само техно, заспиваш с Вивалди... Не е вярна тази твоя теория за парцалите и кърпите... Това, което пречи на хората да живеят заедно, е тяхната глупост, а не различията им... Напротив, без теб аз никога нямаше да се науча да разпознавам листата на тлъстигата...

- И за какво ли толкова ще ти послужи...

- Това е глупаво. Защо „послужи“? Защо винаги се използват понятия за доходност? Пука ми дали ще ми послужи, или не. На мен ми доставя удоволствие да знам, че такова нещо съществува...

- Виждаш ли, че сме различни... Независимо дали си ти или Филу, вие не сте от този свят, вие си нямате никакво понятие от живота, от това, как трябва да се бориш, за да оцелееш, и всичко останало... Аз никога не бях виждал интелектуалци преди вас двамата, но вие сте точно както си ги представях...

- И какво си представяше?

Той размаха ръце.

- Ами – пиу, пиу... О, мънички пиленца и красиви пеперудки! Пиу, пиу, колко са сладки... Ще си вземете ли още една глава, скъпи мой? Ами да, скъпи мой, дори две! Така няма да ми се наложи да слизам на земята... О, не! Не слизайте, много смърди там долу!

Тя стана и изключи музиката.

- Прав си, няма да стане... По-добре е да се чупиш... Но нека ти кажа две неща, преди да ти пожелая добър път: първото е точно във връзка с интелектуалците... Лесно е да се бъзикаш с тях... Даа, адски е лесно... Обикновено те не са особено мускулести и отгоре на всичко не обичат да се бият... Не ги възбужда особено тропотът на ботуши, парите, медалите и големите лимузини – значи съгласна съм, това не е много яко... Достатъчно е да им изтръгнеш от ръцете книгата, китарата, молива или фотоапарата и тези смотаняци вече не стават за нищо. Впрочем първото нещо, което често правят диктаторите, е да чупят очилата, да изгарят книгите или да забраняват концертите. Това не им струва скъпо, а може да им спести много неприятности впоследствие... Но разбираш ли, ако да бъдеш интелектуалец, означава да се стремиш да се образоваш, да си любопитен и внимателен, да се възхищаваш и вълнуваш, да се опитваш да разбереш на какво се дължи животът ти и да се мъчиш да си легнеш по-малко глупав от вчера, тогава да, аз изцяло поемам отговорността не само че съм интелектуалка, но отгоре на всичко съм горда да бъда... Адски горда дори... И защото съм интелектуалка, както ти казваш, не мога да се въздържа да не чета твоите списания за мотори, които се въргалят в кенефа, и знам, че новият „Бе Ем R 1200 GS” има малка електронна джаджа, която дава възможност да работи със замърсен бензин... А така! 

- Какви ми ги дрънкаш? 

- И с цялата си интелигентност оня ден ти свих комиксите за Жо Бар Тийм и цял следобед се забавлявах с тях... Второто нещо е, че ти, моето момче, наистина не си подходящият човек, който да ни чете конско... Да не мислиш, че твоята кухня е истинският свят? Разбира се, че не. Тя е точно обратното. Вие никога не излизате, винаги сте в своята си компания. Какво знаеш ти за света? Нищо. Повече от петнайсет години живееш затворен в непоклатимите си графици, смешната оперетна йерархия и монотонното ежедневие. Впрочем може дори да си избрал тази работа точно затова? За да не излезеш никога от корема на майка си и да бъдеш сигурен, че винаги ще бъдеш на топличко, с много манджа край себе си... Знае ли човек... Ти работиш повече и по-усилено от нас, това е очевидно, но ние, колкото и интелигентни да сме, целият свят е на главата ни. Пиу, пиу, ние слизаме всяка сутрин. Филибер в своето дюкянче и аз по моите етажи и не се безпокой, защото колкото до познаването, познаваме го. И твоя номер с оцеляването... life is a jungle, strungle for life, и всичката останала каша, знаем я наизуст... Можем дори да ти даваме уроци, ако поискаш... Е, с това ти казвам довиждане, лека нощ и честита Нова година."