"...малко той, малко аз, малко ние" - Мария Василева

Преди да си купя "...малко той, малко аз, малко ние", следях "Разпилени парченца" - личният блог на Мария Василева. Не се зачудих дори за секунда дали искам да притежавам и избраното от нея - част от разпилените парченца в личната ми библиотека (вече на рафта с прочетените книги, а не на другия - с чакащите за прочит) в книжно-хартиен вариант. Докато четях се чувствах и тъжна, и усмихната, и меланхолична, и вдъхновена... припознавайки своите мисли и чувства в изразените от Мария. Прочитах, правех пауза, пак се връщах, препрочитах... и все ми харесваше, и все нещо друго откривах :-)

Откъде сте сигурни, че и на вас ще ви хареса?

"... пробвайте и ще разберете", отговарям аз

(вдъхновена от ...вместо послепис)

Споделям част от думите й :-)))

-------------------------------------------

Обещание

хващаш ръката ми
и ме повеждаш
към дансинга
където
твоята песен
става
нашата песен
а аз все те настъпвам
и повтарям
че трудно се водя
че мога да танцувам
всичко
но с уговорката
"всичко, което се танцува сама"
(така съм научена
не се сърди)
а ти се смееш
и питаш
какво мога
тогава
защото така
изключвам
салсата
тангото
блуса
и всичко, що е за двама.

после хващаш
по-силно ръката ми
придърпваш тялото ми към твоето
и те усещам толкова близо
и толкова мой
че изведнъж затварям очи
и спирам да бъркам.

тогава нежно ме целуваш по врата
и шепнеш
че ти харесва как мириша
и не, нямаш предвид
лосиони и парфюми
казваш
имаш предвид мен и само мен.

мълча и слушам.
а ти продължаваш -
"знаеш ли какво означава това?"
питаш
не, отговарям
моля те, кажи.
"че трябва да се оженя за теб!"

усмихвам се.
звучи добре -
отвръщам.

а песента е свършила.

-------------------------------------------

боли. да знаеш
че можеш да обичаш
от днес до края на света
(или пък до утре
но и то е толкова далеч!
лъжа е, че е близко и възможно
колко утре са си тръгвали
когато са били най-сигурни
и ваши?...)

------------------------------------------ 

понякога се страхувам

че някъде там

(вляво)

съм скрила прекалено много думи

които чакат да бъдат изречени.

прекалено много любов

която чака да бъде раздадена.

затова сега се уча да я давам

на парченца.

----------------------------------------------

"липсвам те" ми харесва повече от "липсваш ми".

сякаш съдържа повече действие и така повече любов.

съдържа и право на избор - колко и докога.

---------------------------------------------

из ...любовта е обещание

любовта е убеждение.

че можеш да обичаш. този човек, в този миг.

всичко останало е извинение. да не обичаш.

***

любовта е обещание. да не сравняваш.

да знаеш, че винаги ще има

по-умни, по-красиви, по-добри, по-млади,

по-забавни, по-талантливи...

по-всичко.

но да вярваш, че човекът до теб е най-добрият шанс.

не по принцип. а за теб.

***

любовта е да си слагаш напомнянки за важни дати,

които иначе можеш да забравиш.

да отговаряш на смс-и само с :-), защото шофираш и

нямаш време за повече.

да избираш внимателно всяка дума и жест и въпреки

това да бъдеш истински.

да си с отворено сърце и да не искаш да затвориш друго.

любовта е свобода.

да бъдеш себе си. да бъдеш с друг.

да споделяш щастие. да редиш пъзели.

да се чувстваш цял.

любовта е да ти пука.

***

любовта променя.

дори когато е с малка буква, на седмица живот, на 

километри разстояние.

дори тогава нещо в сърцето се променя. за по-добро.

и внезапно всичко придобива смисъл.

без да задаваш въпроси и без да чакаш отговори.

просто знаеш.

и да, няма невъзможна любов.

има непожелана.