из "Разкритията на Алеко Дундич":
"От няколко години Алеко Дундич четеше и препрочиташе само една и съща книга, с която кой знае откъде се беше сдобил и за която твърдеше, че е обогатила неимоверно общата му и литературна култура. Не каза нито веднъж коя е, но разправяше, че е дебела колкото Библията, която наизустил още в училище. [...] Ако някой се беше досетил коя е въпросната книга, можеше да проследи по някой от думите и изразите, които Алеко използваше, на коя глава бе зациклил него месец. Любим цитат му беше: "Като млад всяка нощ изчитах по две страници от седем книги.""
из "Славен ден":
"След час бяхме още по-голяма компания, но риба така и не се хвана. Бяхме опънали един чаршаф като покрив на няколко дървета и играехме на сянка под него на "види ми се". Аз не успях да позная нито една тяхна гатанка, защото на Славин и Ваклин им се привиждаха само извънземни и нинджи, тъй че в повечето случаи се предавах. Но пък те успяха да познаят всички мои и с голям кеф отбелязваха резултата на един стар вестник. По едно време довтаса майка им с Дани.
Запознаха ни и децата се отделиха встрани да играят на момчешки работи. Но аз продължих да ги слушам какво си говорят. За да познаваш мъжете, трябва да познаваш двама като тях. От там нататък, всичко някак си ти се струваше нормално.В рая жените бяха като мен на трийсет и три, а мъжете си оставаха на седем, бях сигурна."
"После с пълни кореми и уморени от разговори и ядене усти, легнахме сред тревата и гледахме отблизо малките твари, които лазеха наоколо - някои и по нас, но не беше страшно, дори не беше неприятно, беше естествено. Всички бяхме част от това голямо зелено поле, пълно с живи организми, там бяхме ведно с динозаври, жаби, скакалци и ние, аз и моите славни приятели."
из "Нежен лов":
"Бензиностанциите са като добрите приятели - при тях можеш да намериш нещо за хапване, нещо за пиене, пари, гориво, а можеш и да се скриеш от някого или от нещо."
"Нещо имаше в това момче, което го нямаше в другите хора, с които общувам. Ако хората бяхме места, аз щях да съм едно ветровито поле, може би с гробове по него, студен вятър и почти никаква растителност. А този тип беше безкраен плаж, слънчево небе, палми и лек ветрец с ухание на тропици."
"Самотата е най-голямото нещастие. Осъзнатата самота. Сигурно затова така отчаяно човечеството търси друг разум, защото като цяло не е особено щастливо насаме със себе си."
"Ако за сериозните връзки се изисква някаква що-годе прилична разлика във възрастта, то за несериозните такива не съществува. Несериозната връзка е обречена, а обречените неща се оказват едни от най-сериозните (намирах този парадокс за очарователен). Липсата на бъдеще прави една такава връзка изключително ценна, защото тя е само в настоящето, и нямаш право да не я изгълташ алчно."
"...най-здравите връзки между хората си оставаха интелектуалните. Когато в целия град има само един човек, с който можеш да обсъдиш Хенри Милър, ти никога няма да го разкараш от живота си."
Няма коментари:
Публикуване на коментар