"18% Сиво" - Захари Карабашлиев

- дръж тази карта пред себе си за секунда, трябва да замеря светлината

- какво е това?

- сива хартия

- виждам

- 18% сиво

- 18% сиво?

- термин. 18% сиво

- за какво ти служи това 18% сиво?

- с него настройвам светломера. ето, насочвам го към сивата карта – така – и светломерът вече „знае“, че това сиво е 18% сиво. оттук нататък калкулира кое е по-тъмно от това сиво и кое е по-светло. виждаш ли... на всеки светломер, независимо колко прецизен е, му трябва отправна точка.

И всичко започва в Тихуана. Енергията на Тихуана, мръсните мартинита, непознат мъж, намеса с цел защита, чуждия ван, чувалът с марихуана....

Целият роман е такъв. Тупти, тупти, тупти... Бърз, наситен с мисли, чувства, усещания, преплетени толкова умело. Не обръщах внимание на смяната на континентите, страните - просто четях (главно в автобусите и успявайки да открадна всяка свободна минута на работа. вдигайки поглед очаквах да видя Зак!)

На 93-та страница нямах никаква идея какво ще прочета на 94-та... И така през целия роман. Краят няма да го издам, факт е, че като затворих книгата два часа не съм говорила с никого (освен ако работата не ми го налагаше).

Разкази, спомени, минали и настоящи действия се сменят толкова бързо, но се четат и асимилират толкова лесно. Вече искам да си купя фотоапарат само от усещането, което ми дава покупката на стария Nikon от главния герой... Присещам се отново за желанието си (оставено малко на заден план, при другите неналежащи за изпълнение идеи) да притежавам и аз грамофон и да колекционирам стари плочи. И всичко това от неговото едночасово шляене из заложен магазин.

Зак и Стела, Зак и Стела, Зак... и тревата, и Америка, и България... Всичко е на един дъх. Спирах да дишам докато четях. Старите диалози между двамата, успехите, неуспехите, случайностите или не толкова...

Дали да не се кача горе в хотела и да опитам да пиша нещо. Какво да пиша? Дневник? За какво ми е? След време (ако избера да живея след време без нея) да си чета глупостите? Та аз опитвам да ги забравя на момента. Какво да пиша? Роман? Ако това, което се случи с мен, не се е случвало с теб, няма как да си го представиш. А ако се е случвало, няма защо да си го припомняш... Кой има нужда от още една книга за раздяла? Кой има нужда от още една тъжна книга? Кой има нужда от още една книга въобще!

Аз имам нужда от такава книга! От още много такива книги! Които изпълват съзнанието ти с образите си, дълго след като си ги затворил....

Последното изречение в романа е:

„Гледаме света навън през своите отражения.“

Аз не напуснах света на "18% Сиво" още 12 часа.

И гледах всичко около мен отразено през неговия свят.

И още любими откъси:

„На работа мисля за нея, не мога да спра да говоря наум с нея – това няма как да спре само защото единият от двама ни просто го няма. Мога ли да спра?

Опитвам.

Ето – от този момент нататък няма да мисля за нея. Няма да мисля за нея. Няма да мисля за нея, няма да мисля за нея, няма да мисля за нея, няма.

Ще правя йога, ще си отворя чакрите, ще повтарям ОМ, докато изчистя мозъка си, ще ям ориз с ръце, ще пусна брада, ще стоя на главата си...

ОМммм.

ОМмммръзна ми да мисля за нея.

ОМмммммръзна ми да мисля за нея.

ОМмммммммммръзна ми да мисля за нея.“

 

"... красотата на всяка снимка, Стела, се крие в разработката на средните й стойности, в сивото. черно и бяло са просто крайности, без които и най-интересния негатив изглежда безконтрастен и... недо... недоразвит. детайлите обаче, животът на снимките, е всъщност в средните им стойности."

  

"Черешата не се купува, глупак с глупак! Черешата е любов! Или я отглеждаш, или я крадеш!"

"Ако можеш да балансираш цяла къща върху камион, чудя се, толкова ли е трудно да балансираш живот в една къща? Колко дълго ще се крепи тази къща върху този камион? Не може да го прави вечно. Балансът […] е фармацевтично възстановим. Балансът […] е химия, дисбалансът – също. Какво, ако се окаже, че микроскопични феромони, хормони, тестостерони и неоткрити още съединения управляват поведението ни. Дисбаланс е да си нещастен. Дисбаланс е да си щастлив. Балансът е някъде в просто да си..."

"а в живота опитваш да замениш една праволинейност с друга. предлагаш да го разглеждаме отзад напред, вместо отпред назад, от дясно на ляво, вместо, както сме свикнали, обръщаш местата на после и преди, философстваш, търсиш посока в една необятно... 18% сиво. а всъщност единственото сигурно е това сега, което е и началото, и краят, и преди, и после, и алфата, и омегата, 18% сиво и 100% сега... друго просто няма!"

"Решавам да изляза на въздух и да помисля. Отдавна не съм мислил както трябва. А как трябва?"

" Задушавам се от тъга."