„Обичах я“ - Анна Гавалда

"Все още мога да усетя как ме докосва нежно по врата, неговия глас, неговата топлина, миризмата на кожата му, всичко е тук.

Всичко е тук...
Трябва само да помисля за него.

След колко време човек забравя миризмата на този, който е обичал? И кога на свой ред престава да обича?
Подайте ми пясъчен часовник."

"Пушеше ми се. Беше глупаво, защото не пушех вече от години. Да, обаче такъв е животът... Доказвате, че имате страхотна воля, а после една зимна сутрин решавате да извървите четири километра в студа, за да си купите пакет цигари или пък обичате мъж, правите с него две деца и една зимна сутрин научавате, че той си тръгва, защото обичал друга. Добавя, че се срамува, че е сбъркал."

"- Дали някога, някой се е осмелявал да ви противоречи?

- Не някой. Целият ми живот."

"Не, стара съм, чувствам се стара. Цялата съм очукана. Усещам, че ще стана мнителна. Ще оглеждам живота си през шпионка. Повече няма да отварям вратата. Отдръпнете се. Дайте да ви разгледам. Добре, сега от другата страна. Обуйте чехлите. Останете в антрето. Не мърдайте."

"Тя седеше на бара и ме гледаше усмихнато.

Приближих се, като лекичко барабанех с пръсти по гърдите си.
Потупвах клетото си разстроено сърце, за да започне пак да бие."
 

"Тя не желаеше да я щипят по задника. Това ми беше казала на първия ни разговор. Не желаеше да я щипят по задника и не желаеше да се връща при родителите си в Ла Крьоз. Ще се върне там, когато има собствена кола, за да е сигурна, че ще може да си замине! Бях я наел заради това изречение..."

"- Ти, ти си като моя баща, изпитваш носталгия по планините.

- По кои планини, Мушка? - я питах аз.
- Ами по тези, които не си виждал!"
- Така ли ви казваше?
- Да. Повтаряше ми го всеки път, когато гледах през прозореца.
- А вие какво гледахте?
- Автобусите!
Той се засмя.
 

"Хората, които са корави отвътре, всеки път с нови сили се хвърлят върху живота като непрекъснато си причиняват болка, докато хората, които са меки... не, не меки, а по-скоро гъвкави, да, това е, гъвкави отвътре, ами, когато нещо им се стовари върху главта, те не страдат толкова..."

"Злонамерените хора са много силни в намирането на претексти."

"Такъв е животът. Такъв е животът на почти всички. Хората хутруват, нагаждат се, сдобиват се с малодушие, както с домашно животно. Те се грижат за него, възпитават го, привързват се към него. Такъв е животът. Има смелчаци и такива, които се приспособяват. Не е толкова уморително да се приспособяваш."

"Живея толкова далече. Толкова далече и толкова чудновато... Нищо не умея да правя като другите. Нямам къща, нямам мебели, нямам котка, нямам готварска книга и нямам планове. Мислех се за най-хитрата, защото съм схванала живота по-добре от другите, и се поздравявах, че не съм попаднала в клопката. А после се появявате вие и аз започвам да се чувствам съвършено изгубена.

Сега, много бих искала да поспра да тичам, защото намирам, че животът е хубав с вас."
 

"Обичам да съм с теб, защото никога не скучая. Дори когато не разговаряме, дори когато не се докосваме, дори когато не сме в една и съща стая, не скучая. Никога не скучая. Мисля, че това е така, защото ти имам доверие, имам доверие в мислите ти. Можеш ли да разбереш това? Всичко, което виждам у теб, и всичко, което не виждам, го обичам. При все това познавам недостатъците ти. Точно това е – имам усещането, че твоите недостатъци си пасват добре с моите качества. Ние не се страхуваме от едни и същи неща. Дори на нашите демони им е добре заедно! Ти струваш повече, отколкото изглежда, а аз, обратното. Имам нужда да ме гледаш, за да натрупам малко повече... материя? Как се казва на френски? Твърдост? Когато искаш да кажеш, че някой е интересен отвътре?

- Дълбочина?
- Точно така! Аз съм като хвърчило, ако някой не държи макарата, фююю, политам... А ти, това е смешно, често си казвам, че ти си достатъчно силен, за да ме задържиш и достатъчно умен, за да ме пуснеш да си отида..."

"Не е ли невероятно да срещнеш някого и да си кажеш: с този човек се чувствам добре."