"Вещите бяха донякъде като котките. Не обичаха особено да си правят компания, но определено обичаха да знаят къде са всички останали вещици, просто в случай че им потрябват. А онова, за което можеха да потрябват, беше да ти кажат по приятелски, че започваш да изкукуригваш."
"Прекалено лесно е да се унесеш в небрежни гадорийки, понеже имаш власт, а другите нямат, прекалено лесно е да решиш, че останалите нямат особено значение, прекалено лесно е да си мислиш, че понятия като добро и зло не се отнасят за теб."
"Баба Сболки не беше от разговорливите. Тя събираше тишина, както другите си събират канап. Но мълчеше по такъв начин, че казваше всичко."
"Джийни въздъхна. Беше отрасла със седемстотин братя и познаваше хода на мислите им, който често беше доста бърз, но за сметка на това изцяло в грешна посока. И ако не можеха да нагодят мисловния си процес към света, нагаждаха света към мисловния си процес."
"Не беше женен от кой знае колко време, но още при сватбата мъжете добиват цял куп допълнителни сетива, които им се набиват в мозъка, и едно от тях служи да подскаже на мъжа, че внезапно е загазил до уши в големи проблеми.
Джийни потропваше с крак. Ръцете й стояха все тъй скръстени. На лицето й играеше специалната усмивка, която жените научават също при сватбата и която безспорно потвърждава: "да, загазил си до уши, но ще те оставя да позатънеш още по-надълбочко"."
"Всъщност се почувства щастлива. Щеше да вземе
нещата в свои ръце. Щеше да поеме контрола над собствения си живот.
Онова "ставай и тръгвай" беше станало и тръгнало."
Няма коментари:
Публикуване на коментар