„Волният народец“ - Тери Пратчет

"Настъпи тишина, прошарена от дишането на сестрите й. Но по някакъв не съвсем определим за Тифани начин това беше тишината от множество хора, които усилено се опитват да не причинят някакъв шум."

"Кривунци, е па я съм тих кат мънинко мишоче!"

"Като цяло Тифани беше доста честна, но й се струваше, че понякога нещата не могат толкова лесно да се разделят на „истина“ и „лъжа“. По-скоро биха могли да се разделят на „неща, които хората трябва да знаят в момента“ и „неша, които не трябва да знаят в момента“.

"Последна неограничена липса на всякакъв отговор."

"Това му е лошото на акъла: мисли повече, отколкото понякога ти се иска."

"... изрече келдата с онзи спокоен глас, който подсказваше, че може да последва и гръмовен, ако хората не чуват какво им се говори."

"То рязко подкара коня напред, при което последва един от онези дълги мигове, в които цялата вселена казва „оп-па“..."

"Казва, че било по-добре да си там, където не ти е мястото, отколкото да си там, къдети ти е било мястото, ама да си спомняш какво е било мястото, когато си си бил на мястото."